СЕЛЕНЪТ е съставна част на ензима - glutation peroksidaza, който предпазва клетъчните структури от оксидационни увреждания, а също така е компонент и от други ензими отговорни за жизнената дейност на организма. Селенът е открит преди около 20 години и значението му за организма не е напълно разкрито. Това което се знае до сега относно неговото влияние е, че понижава риска от сърдечно съдови заболявания (особенно кардиомиопатии), повишава съпротивляемоста към онкологини заболявания, увеличава кръвоснабдяването на кожата. Селенът е особенно ефективен в комбинация с витамините Е и А, с който проявява синергичност, което ги превръща във важна част от антиоксидационните програми. Денонощната потребност от селен не е установена, ориентировъчната величина за оптимално потребление при възрастни е 80-150 мкг/денонощие. Мъжете имат по-голяма нужда от селен. Почти половината от количеството му в организма е концентрирано в тестисите и частите от семенните канали в съседство със простатната жлеза. Селен се губи също така и със спермата. Съдейства за поддържане еластичността на тъканите, характерна за младежката възраст. Облекчава горещите вълни и дискомфорта, свързан с менопаузата. Помага при лечение и предпазване от пърхот. Неутрализира някои карциногени и осигурява защита срещу отделни видове рак. Източници на селен са морските продукти, бъбреци, черен дроб, месо, чесън. Зърнените култури могат да съдържат голямо количество селен в зависимост от концентрацията му в почвата. При установен дефицит на селен се приемат хранителни добавки със селен в съчетание с витамин В. Липсата на селен в организма се разпознава лесно по розовите петна по ръцете и лицето. Приемът на колоидни форми на селена отстранява тези петна, което свидетелства за нормализиране хомеостазата на вътрешните органи (мозък, сърце, черен дроб, бъбреци). Прекомерният прием на селен може да предизвика токсична реакция.СЕЛЕН
СЕЛЕНЪТ е съставна част на ензима - glutation peroksidaza, който предпазва клетъчните структури от оксидационни увреждания, а също така е компонент и от други ензими отговорни за жизнената дейност на организма. Селенът е открит преди около 20 години и значението му за организма не е напълно разкрито. Това което се знае до сега относно неговото влияние е, че понижава риска от сърдечно съдови заболявания (особенно кардиомиопатии), повишава съпротивляемоста към онкологини заболявания, увеличава кръвоснабдяването на кожата. Селенът е особенно ефективен в комбинация с витамините Е и А, с който проявява синергичност, което ги превръща във важна част от антиоксидационните програми. Денонощната потребност от селен не е установена, ориентировъчната величина за оптимално потребление при възрастни е 80-150 мкг/денонощие. Мъжете имат по-голяма нужда от селен. Почти половината от количеството му в организма е концентрирано в тестисите и частите от семенните канали в съседство със простатната жлеза. Селен се губи също така и със спермата. Съдейства за поддържане еластичността на тъканите, характерна за младежката възраст. Облекчава горещите вълни и дискомфорта, свързан с менопаузата. Помага при лечение и предпазване от пърхот. Неутрализира някои карциногени и осигурява защита срещу отделни видове рак. Източници на селен са морските продукти, бъбреци, черен дроб, месо, чесън. Зърнените култури могат да съдържат голямо количество селен в зависимост от концентрацията му в почвата. При установен дефицит на селен се приемат хранителни добавки със селен в съчетание с витамин В. Липсата на селен в организма се разпознава лесно по розовите петна по ръцете и лицето. Приемът на колоидни форми на селена отстранява тези петна, което свидетелства за нормализиране хомеостазата на вътрешните органи (мозък, сърце, черен дроб, бъбреци). Прекомерният прием на селен може да предизвика токсична реакция.